Вчера беше направо зашеметяващ ден. Срещнах две жени една след друга, които до такава степен ме изненадаха, че реших да увековеча за Интернет срещите си с тях. Едната беше в салона за красота, който използвам. Бях си записала час за маникюр и докато чаках, на ред беше доста възрастна жена, явно баба с потекло, която правеше ноктите си, защото внучка й щяла да се жени след два-три дни. Бърбораната си разказа битие и житие и доколкото разбрах през живота си не е пипнала нищичко – вечно е била с прически, грим, маникюр, защото имало кой
да върши цялата домакинска работа. Гледах я стара и сбръчкана и си казах, че когато стана на 80 и аз бих искала да запазя желанието си да ходя на маникюр и да съм с бистър ум, въпреки възрастта, че и да се радвам на сватбата на внука си. Само след секунда жената каза, че е на 64 години. Ако пиех нещо сигурно щях да се задавя. Та тя приличаше на стара поне век. Естествено, пожелах си да не ставам като нея.
Не след дълго жената си тръгна и когато и моите нокти бяха готови поех бавно към дома. Пътьом минах през кварталното пазарче да купя плодове и зеленчуци. Заговорих се с продавачката, която се оказа, че предлага стока собствено производство – имали малка фирма и гледали целогодишно краставици и домати в оранжерии. Беше много симпатична и нямаше как да не забележа, че независимо, че работеше в магазин тази възрастна жена носеше червило и бузите и блестяха гладки и свежи. Няколко минутния разговор мина в посока пенсиите и без да влагам нищо я попитах колко й остава до пенсиониране. Жената ми каза, че отдавана е миналата пансия и когато не била в магазина работела в оранжериите. Била на 78 и, слава Богу, още имала сила. Чинето ми буквално увисна до земята. Мисля, че дори няма нужда от коментар…
Как да ви кажа?! Изводът си го направете сами. Въпрос на добри гени ли е всичко, или допира и до труд и до ангажираност, не знам, но определено жената, която не бе пипала нищо в живота си изглеждаше на възрастта на тази, на която продавачката цъфтеше като току що влязла в старостта.