Любов, обич, омраза, гняв, погнуса, радост, щастие – има толкова много емоции и разновидности от тях. Хубавото на това да сме хора е, че може да ги изпитваме всички и то в разнообразни нюанси с положителен или отрицателен знак. За да разширя спектъра ви от емоционална осъзнатост и да научите малко повече за чувствата си, ще ви запозная и с така нареченото „Ау“.
Появата му като термин е през далечната 2003 г. от проучванията на двама индийски учени. Това, което дават като определение, е, че чувството „Ау“ е нещо като буквално преведено възхита, благопочитание или страхопочитание. На мен личното първото ми звучи най-близко на българското му значение.
Сега ще ви обясня и какво точно представлява. Ще го направя с примери. Представете си, че е вечер, ви сте на любимо и спокойно място. Виждате небето, което е толкова ясно, че звездите ви се струват двойно повече от обикновено. Гледате и не може да повярвате, че това е реално, сякаш вие сте част от нещо, което нямате идея какво е, но знаете, че е значимо. Казвате си „Ау“ или известно още като “Wow”. Тогава една буца се заклещва в гърлото ви и изпитвате точно това чувство.
Други подобни примери могат да са при раждане на дете, при сватба или полочване на годежен пръстен. Дори например, ако на улицата видите как дете се спира и си играе с бездомно куче. Може да го изпитате и при гледане на филм или постановка, при слушане на музика или какъвто и да е друг допир до изкуство. При мен такъв момент е точно когато съм в планината и се изкача на връх. В момента, който съм горе, не мога да повярвам през какво съм преминала и красотата, която си се открива пред мен точно в този момент. Чувството е точно „Ау“.
Е, успях ли да повиша емоционалната ви интелигентност? И моля, споделете ми вашия момент на възхита.