В една песен мисля, че се пееше… “След лятото, идва есента”. Знам, че за много хора това далеч не е повод за радост, даже и обратното. Много социолози твърдят, че именно месеците октомври и ноември най-предразполагат към депресивни настроения, песимизъм и в организма се натрупва умора. Ако питате мен, тя умората си идва още от лятото, защото нали знаете приказката “чакай сега да си отпочина от почивката”, особено ако сте прекарали една бурна отпуска, след която толкова сте отвикнали да работите, че макар и отминали септември и октомври още не можете да влезете в час. Ето, вижте примерно предния ми пост, аз все още си пиша за морето.
Така че социолозите може да са донякъде прави, но състоянията, за които те говорят са, според мен, на ниво подсъзнателно възприемане на нещата. То е най-често еднопластово и стереотипно. Да, приемете истината, че всички ние мислим крайно стереотипно. А за да излезем от тези рамки е толкова лесно…
Причина за потиснатото настроение е, че предстоят студени месеци, което автоматично слага край на веселото слънце и настроението ви се сбръчква като стафида. Да, но помислете, че в България напоследък зимите са меки и кой знае и тази с колко слънчеви дни ще ни изненада. Дразни ви, че листата падат, има повече дъждовни дни и сякаш цялата природа линее. Не чак такова черногледо, моля! Вижте колко топли са багрите и колко радост създават листата на децата. След това се съсредоточете към шопинг, защото не можете без нови боти и топла наметка 🙂 Няма как да не си мислете, че следващата отпуска ще е чак догодина. Всъщност не! Наближава празничния декември и докато се усетите ще сте някъде със семейството за Коледа, всяка втора вечер ще сте на именен ден през януари, след това февруари ще ви зарадва с празника на пияните и влюбените и март вече… не го броим. По Великден пак ще почивате, така че ще си изкарате едно прилично шестмесечие. Като съберете и всички почивни дни – то си става нещо като мини отпуск.
Така нещата звучат доста по-оптимистично, нали 🙂