Миналия месец, беше празника на влюбените, а в началото на този Деня на жената. Според мен е нямало момиче, което да не си е мечтало на един от тези дни да получи предложение за брак. Все пак не малко се похвалиха с такова през тези празници.
Това ми напомня за моето предложение, така мечтано и желано. Честно казано, не беше това, за което винаги съм мечтала и съм си представяла като малка, все пак винаги имаме прекалено големи очаквание, а човека отсреща дори не подозира за тях. Моето беше съвсем спонтанно и нямаше някакви романтични или сълзливи моменти. Просто моя възлюбен се прибра от работа, с един огромен букет цветя, прегърна ме, целуна ме и ми каза, че безкрайно много ме обича и иска да се оженим, аз ахнах, бях изненадана. Получи се малко от вратата за краката, след като му отвърнах, че и аз го обичам и също бих икала да се оженим ми подаде пръстена. Бях трогната, че го е направил толкова спонтанно. В този момент няма значение, как ти предлага, а че получаваш предложение, че човекът, с когото си сигурен, че би искал да споделиш живота си, желае и мечтае за същото. Ето тази емоция е несравнима. След това постояно с гледах пръстена, много му се радвах, защото освен всичко останало, той беше избрал перфектният пръстен за мен. Не обичам големи камъни, или някакви натрюфени неща, камъка се закача за дрехите, а мен това ме влудява. Най-прекрасното е, че когато ми купува някакви бижута, моят прекрасен мъж, винаги се старае да има символика, основно знакът за безкрайност, защото той винаги ми казва, че любовта му към мен е безкрайна. Както казах, не беше мечтаното предложение, но е предложение, което никога няма да забравя и не бих заменила за хиляди романтични и грандиозни предложения, защото както казах, важен е не начина, а емоцията, която изпитват двама влюбени в този момент.
Много съм любопитна да разбера, за какво предложение вие мечтаете.
