От край време индийците смятат бижутата и цветния грим по и около лицата за разкрасяващи. Затова и ще видите в много индийски филми червени точки, пъстри дамски сенки и странни обеци. Такива които се прикрепят зад ушите, такива, които се прихващат за носа и прочие. Индийците обаче не свързват пиърсинга с някаква по-особена форма на красота. При тях той е много ограничен и традиционен.
У нас и в много страни по света пиърсинг е приеман като социално явление. Той е точно от онези неща, за които мислим в ЗА или ПРОТИВ, според настроенията в обществото. Затова и често чуваме по-възрастните да заклеймяват хората, които са си сложили няколко обеци в повече, да ги сочат с пръст и да ги считат за аутсайдери, невъзпитани или неприлично изглеждащи. Младите обаче го харесват и смятат за израз на различност.
Пърсингът по лицето може да представлява обица на, под и в основата на носа, на, над и под устната, на веждата, слепоочието и съответно всички вариации за уши. Специфичното е, че когато не се носи продължително време, дупчицата в кожата най-често зараства.
Красивото бижу превръща лицето в произведение на изкуството. Решението за слагане на обица обаче зависи много от самия човек и това в какви кръгове се движи. Ако сте в арт средите – дизайнер, художник, скулптор, работите в издателство или вършите каквато и да е друга работа, където можете да си позволите креативност – чудесно! Ако обаче сте лице на сериозна институция и ежедневно работите с повече хора, надали да имате обица върху лицето си е подходящо. Най-вероятно в някакъв момент шефовете ви вежливо ще ви помолят да я свалите.
А вие какво мислите за пиърсинга по лицето – за или против сте?